BulVeren - I Corinthians - 13

13:1  Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

13:2  И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

13:3  И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.

13:4  Любовта дълго търпи ии е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

13:5  не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,

13:6  не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

13:7  всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи.

13:8  Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.

13:9  Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,

13:10  но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.

13:11  Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.

13:12  Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.

13:13  И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.