BulCarigradNT - I Corinthians - 13

13:1  Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов немам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка.

13:2  И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всеко знание, и ако имам всичката вера щото и гори да преместям, а любов немам, нищо не съм.

13:3  И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам телото си на изгореване, а любов немам, нищо не се ползувам.

13:4  Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее,

13:5  не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,

13:6  на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,

13:7  всичко претърпева, на всичко хваща вера, на всичко се надее, всичко търпи.

13:8  Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне:

13:9  Защото от части знаем, и от части пророкуваме;

13:10  но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати.

13:11  Когато бех младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо.

13:12  Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат.

13:13  А сега остават тези трите, вера, надежда, любов; но най-голема от тех е любовта.