BulCarigradNT - II Corinthians - 7

7:1  И тъй, възлюблени, като имаме тези обещания, да очистим себе си от всека мърсота на плътта и на духа, и да вършим светостта със страх Божий.

7:2  Приимете ни: никого не сме обидили, никого не сме развратили, не сме се полакомили от никого да припечелим.

7:3  Не ви казвам това за осъждане; защото по-напред рекох че сте в сърдцата ни щото и да умрем наедно и да живеем наедно.

7:4  Големо дързновение имам КЪ вас, много се хваля с вас; пълен съм с утешение, и във всеко наше оскърбяване радостта ми е преизобилна.

7:5  Защото, от как дойдохме в Македония, плътта ни никакво спокойствие не е приела, но от всекъде бехме в утеснение: от вън борби, от вътре страхове.

7:6  Но Бог който утешава смирените утеши ни с дохождането Титово;

7:7  и не тъкмо с неговото дохождане, но и с утешението, с което той беше се от вас утешил, като ни извести големото ваше за нас желание, плакането ви, ревността ви за мене; така щото повече се възрадвах.

7:8  Защото, ако и да ви наскърбих с писмото си, не съм в разкайване, ако и да бех се поразкаял; понеже гледам че онова писмо ви оскърби, ако и за малко време.

7:9  Сега се радвам, не за скръбта ви, но защото скръбта ви стана на покайване; понеже скърбехте по Бога, да се не повредите от нас в нищо.

7:10  Защото скръбта по Бога ражда спасително покайване което не докарва разкайване; световната обаче скърб ражда смърт.

7:11  Защото, ето, това ваше по Бога скърбене какво усърдие породи във вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какво желание, каква ревност, какво отмъщение! Всекак вие показахте себе си че сте чисто в това нещо.

7:12  И тъй, ако и да ви писах това, не го сторих заради обидника, нито за обидения, но за да се яви вам нашето усърдие което за вас имаме пред Бога.

7:13  За това се утешихме заради вашето утешение; и още повече се възрадвахме заради Титовото възрадване че се успокоил духът му от всинца ви.

7:14  Защото, ако му се похвалих нещо зарад вас, не се засрамих; но както ви говорихме всичко с истина, така и похвалата ни пред Тита стана истина.

7:15  И той още повече милее за вас, като поменава послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.

7:16  И тъй, радвам се че във всичко имам доверие на вас.