BulCarigradNT - II Corinthians - 2

2:1  И това реших в себе си, да не дохождам при вас пак със скърб.

2:2  Защото ако оскърбявам аз вас, то мене кой ще развесели ако не този който е оскърбен от мене?

2:3  И това истото ви писах, че, кога дойда, да немам скърб от тези от които ми подобава радост да имам, като имам уверение на всинца ви че моята радост е радост за всички вас.

2:4  Защото от голема скърб и сърдечна тъга писах ви с много сълзи, не да се оскърбите, но да познаете големата любов която имам КЪ вас.

2:5  Ако ли ме е некой оскърбил, не е оскърбил мене, но всинца ви отчасти, да не отеготя повече.

2:6  За такъв един доста е това запрещение от по-мнозината;

2:7  така щото напротив вие требва повече да му простите и да го утешите, щото такъв един да не бъде погълнат от безмерна скърб.

2:8  За това ви моля да утвърдите вашата КЪ него любов;

2:9  понеже за това и писах за да ви позная с опит да ли сте на всичко послушливи.

2:10  А комуто вие прощавате нещо, прощавам му и аз; защото ако съм и простил нещо, комуто съм простил, за вас съм сторил това от Христово лице,

2:11  за да не добие преимущество над нас Сатана; защото не сме да не знаем неговите умишления.

2:12  И когато аз дойдох в Троада да проповедвам евангелието Христово, и ми се отвориха врата в делото Господне,

2:13  понеже не намерих брата си Тита не се успокои духът ми; но простих се с тех и излезох за в Македония.

2:14  Но благодарение Богу който ни прави винаги да сме победители в Христа, и на всеко место чрез нас явява уханието на неговото познание.

2:15  Защото ние пред Бога сме Христово благоухание за тези които се спасяват и за тези които погинват.

2:16  На едните сме ухание от смърт за смърт, а на другите ухание от живот за живот. И на това кой е доволен?

2:17  Защото не сме както многото онези които преправят словото Божие; но искренно и като от Бога, пред Бога в Христа говорим.