BulCarigradNT - Revelation of John - 14

14:1  И видех, и, ето, Агне стоеше на гората Сион, и с него сто и четиридесет и четири тисящи които имаха името на неговият Отец написано на челата си.

14:2  И чух глас от небето като глас на много води и като глас на гръм голем; и чух глас на свирци които свиреха с китарите си.

14:3  И пееха като нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи песента тъкмо сто и четиридесет и четирите тисящи изкупените от земята.

14:4  Те са които се не оскверниха с жени, защото девственици са: те са които следват Агнето където и да иде: те са изкупени от человеците, начатки Богу и на Агнето;

14:5  и в устата им лъст не се намери, защото са непорочни пред престола Божий.

14:6  И видех друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие да проповеда на живеещите по земята и на всеко колено и племе и език и народ,

14:7  и казваше с глас голем: Убойте се от Бога, и въздайте нему слава, защото дойде часът на неговия съд; и поклонете се тому който е направил небето и земята и морето и изворите на водите.

14:8  И друг ангел идеше след него, и казваше: Падна, падна Вавилон, градът голем; защото от виното на яростта на своето блудодеяние напои всичките народи.

14:9  И трети ангел идеше след тех и казваше с глас голем: Който се кланя на звера и на образа негов, и взема белег на челото си или на ръката си,

14:10  той ще пие виното на божията ярост налеяното чисто в чашката на гнева му; и ще бъде мъчен с огън и с жупел пред светите ангели и пред Агнето.

14:11  И димът на техното мъчение възлезва във веки веков, и немат отдъхнуване ни ден ни нощ тези които се кланят на звера и на образа негов, и който приима белега на неговото име.

14:12  Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова.

14:13  И чух глас от небето който ми казваше: Пиши: Блажени мъртвите които умират от нине в Господа: ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тех.

14:14  И видех, и ето облак бел, и на облака седеше един подобен Сину Человеческому, и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър.

14:15  И друг ангел излезе из храма, и викаше с голем глас на тогози който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни; защото дойде ти часът да жънеш, понеже изсъхна жътвата земна.

14:16  И онзи който седеше на облака положи сърпа си на земята, и пожъната биде земята.

14:17  И друг ангел излезе из храма който е на небето, и държеше и той сърп остър.

14:18  И друг ангел излезе из олтаря, който имаше власт на огъня, и извика с вик голем на тогози който имаше острия сърп, и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото узре вече гроздето му.

14:19  И положи ангелът сърпа си на земята, и обра лозето земно, и хвърли обраното в големият жлеб на Божията ярост.

14:20  И изтъпкан биде жлебът вън от града; и потече кръв из жлеба дори до уздите на конете в разстояние на тисяща и шестстотин стадии.