BulVeren - Lamentations - 1

1:1  Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд!

1:2  Горчиво плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Между всичките ѝ любими няма кой да я утешава; всичките ѝ приятели я предадоха, станаха ѝ врагове.

1:3  Юда се пресели от гнет и тежка робия. Живее между езичниците, не намира покой. Всичките му преследвачи го стигнаха сред притесненията.

1:4  Тъжни са пътищата за Сион, защото никой не идва на празниците. Всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест.

1:5  Противниците му взеха връх, враговете му благоденстват, защото ГОСПОД му нанесе скръб заради многото му престъпления. Дечицата му отидоха в плен пред противника.

1:6  И побягна от сионската дъщеря цялото ѝ великолепие. Първенците ѝ станаха като елени, които не намират паша, и безсилни отидоха пред преследвача.

1:7  В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички желани неща, които имаше от древни времена – сега, когато народът му падна в ръката на противника и няма кой да му помогне. Противниците го видяха, засмяха се на свършека му.

1:8  Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова стана нечиста. Всички, които я почитаха, я презряха, защото видяха голотата ѝ. И сама тя въздиша и се обръща назад.

1:9  Нечистотата ѝ е в полите ѝ, тя не помисли за края си, затова изумително е паднала – няма кой да я утешава. Виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, защото врагът се възвеличава!

1:10  Противникът е прострял ръката си върху всичките ѝ желани неща – защото тя видя, че езичниците влязоха в светилището ѝ, тези за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

1:11  Целият народ въздиша, търси хляб; дадоха скъпоценностите си за храна, за да се върне животът им. Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание, защото съм унижена!

1:12  Нехаете ли, всички минаващи по пътя? Погледнете и вижте – има ли страдание като моето страдание, което постигна мен, която ГОСПОД наскърби в деня на пламтящия Си гняв!

1:13  От висините изпрати огън в костите ми и ги завладя, простря мрежа за краката ми, върна ме назад, направи ме пуста и безсилна цял ден.

1:14  Ръката Му стегна ярема на престъпленията ми, те се сплетоха, стигнаха до шията ми. Той пречупи силата ми; Господ ме предаде в ръце и не мога да стана.

1:15  Господ повали всичките силни мъже сред мен; свика против мен събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка лина на девицата, юдовата дъщеря.

1:16  Заради това аз плача; окото ми, окото ми излива вода, защото е далеч от мен утешителят, който би върнал живота ми. Синовете ми загинаха, защото врагът надви.

1:17  Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. ГОСПОД заповяда за Яков, притеснителите му да го обкръжат. Ерусалим стана между тях като отвратителен.

1:18  Праведен е ГОСПОД, защото въстанах против заповедите Му. Слушайте, моля ви, всички народи, и вижте страданието ми! Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

1:19  Повиках любимите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се върне животът им.

1:20  Виж, ГОСПОДИ, защото съм в притеснение! Вътрешностите ми горят, сърцето ми се преобръща в мен, защото много се бунтувах. Навън мечът ме лиши от деца, вкъщи е смъртта.

1:21  Чуха, че въздишам, нямам утешител. Всичките ми врагове чуха за нещастието ми и се зарадваха, че си го направил. Но Ти ще докараш прогласения от Теб ден, когато и те ще станат като мен.

1:22  Нека дойде пред Теб цялата им злина и им направи, както направи на мен заради всичките ми престъпления – защото много са въздишките ми, и сърцето ми примира.