BulVeren - Galatians - 2

2:1  Тогава, след четиринадесет години, пак се изкачих в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.

2:2  Но се изкачих по откровение и изложих пред тях благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би да тичам или да съм тичал напразно.

2:3  Но даже Тит, който беше с мен, макар и да беше грък, не беше принуден да се обреже;

2:4  и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят,

2:5  на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието.

2:6  А тези, които бяха считани за нещо – каквито и да са били, за мен е все едно, Бог не гледа на лицето на човека – тези, видните, не прибавиха нищо повече към моето учение;

2:7  а напротив, когато видяха, че на мен беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните –

2:8  защото Този, който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мен за за апостолство между езичниците –

2:9  и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.

2:10  Искаха само да помним бедните – същото нещо, което и аз бях ревностен да върша.

2:11  Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен.

2:12  Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, той се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

2:13  И заедно с него лицемереха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.

2:14  Но като видях, че не постъпват правилно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

2:15  Ние, които по природа сме юдеи, а не грешници от езичниците,

2:16  като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, ние също повярвахме в Христос Иисус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.

2:17  Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

2:18  Защото, ако изградя отново онова, което съм разрушил, правя себе си престъпник.

2:19  Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

2:20  Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.

2:21  Аз не отхвърлям Божията благодат: защото, ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.