BulVeren - Hebrews - 4

4:1  И така, докато ни остава обещанието да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би някой от вас да се яви изостанал.

4:2  Защото и до нас, както и до тях, се донесе една блага вест; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха.

4:3  Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка, както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“; макар и делата Му да са били свършени още при основаването на света.

4:4  Защото някъде Той е говорил за седмия ден така: „И Бог си почина на седмия ден от всичките Си дела“;

4:5  и пак на това място: „Няма да влязат в Моята почивка!“

4:6  И така, понеже остава, че някои влизат в нея, а онези, на които преди това се благовести, не влязоха поради непокорството си,

4:7  затова Той пак определя един ден – „днес“ – като казва чрез Давид след толкова дълго време, както беше казано: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“

4:8  Защото, ако Иисус Навиев ги беше въвел в почивката, Бог не би говорил след това за друг ден.

4:9  Следователно, за Божия народ остава съботна почивка.

4:10  Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той също си е починал от своите дела, както и Бог – от Своите.

4:11  Затова, нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в същия пример на непокорство.

4:12  Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, като пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и е съдия на помислите и намеренията на сърцето.

4:13  И няма създание, което да е скрито от Него, а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото има да отговаряме.

4:14  И така, като имаме велик Първосвещеник, който е преминал през небесата, Иисус, Божия Син, нека държим здраво това, което сме изповядали!

4:15  Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях.

4:16  Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.