BulVeren - Hebrews - 6

6:1  Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,

6:2  учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.

6:3  И това ще направим, ако Бог позволи.

6:4  Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,

6:5  и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

6:6  а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.

6:7  Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,

6:8  но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.

6:9  Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.

6:10  Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

6:11  И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

6:12  да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.

6:13  Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:

6:14  „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

6:15  И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

6:16  Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,

6:17  така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

6:18  така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,

6:19  която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,

6:20  където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.