BulVeren - Job - 2

2:1  И пак един ден Божиите синове дойдоха, за да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана, за да се представи пред ГОСПОДА.

2:2  И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея.

2:3  И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята – човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото? И още държи здраво непорочността си, въпреки че ти Ме подбуди против него, за да го погълна без причина.

2:4  А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Кожа за кожа, да; всичко, което има човек, ще го даде за живота си.

2:5  Но простри сега ръката Си и се докосни до костите му и до плътта му – дали няма да Те похули в лице!

2:6  Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само пощади живота му.

2:7  И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му.

2:8  И той си взе парче от глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепелта.

2:9  Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!

2:10  А той ѝ каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

2:11  И тримата приятели на Йов чуха за цялото това нещастие, което го беше сполетяло, и дойдоха всеки от мястото си – теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и наамецът Софар – и се уговориха да дойдат заедно и да му съчувстват, и да го утешат.

2:12  И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето.

2:13  И седяха с него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че болката му беше много голяма.