BulVeren - Job - 4

4:1  Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

4:2  Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

4:3  Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

4:4  Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

4:5  А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

4:6  Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти – надеждата ти?

4:7  Спомни си сега – кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

4:8  Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

4:9  От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

4:10  Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

4:11  Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

4:12  А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

4:13  Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

4:14  ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

4:15  Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

4:16  Застана – но аз изгледа му не познах – като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

4:17  Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

4:18  Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

4:19  а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

4:20  От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

4:21  Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.