BulVeren - Job - 30

30:1  Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

30:2  Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

30:3  Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

30:4  между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

30:5  Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

30:6  Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

30:7  Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

30:8  Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

30:9  А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

30:10  Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

30:11  Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

30:12  Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

30:13  Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

30:14  Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

30:15  Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

30:16  И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

30:17  Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

30:18  С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

30:19  В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

30:20  Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

30:21  Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

30:22  Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш –

30:23  защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

30:24  Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

30:25  Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

30:26  Добро очаквах – зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

30:27  Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

30:28  Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

30:29  На чакалите аз станах брат и на камилоптиците – другар.

30:30  Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

30:31  Арфата ми стана на ридание и флейтата ми – глас на оплаквачи.