BulVeren - Job - 3

3:1  След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

3:2  И Йов заговори и каза:

3:3  Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

3:4  Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

3:5  Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

3:6  Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

3:7  Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

3:8  Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

3:9  Да потъмнеят звездите на здрача ѝ, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

3:10  защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

3:11  Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

3:12  Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча?

3:13  Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам –

3:14  с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

3:15  или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

3:16  Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

3:17  Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

3:18  Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

3:19  Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

3:20  Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата,

3:21  които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

3:22  и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

3:23  на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

3:24  Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

3:25  Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

3:26  Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.