BulVeren - Job - 14

14:1  Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

14:2  Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

14:3  И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

14:4  Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

14:5  Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине –

14:6  отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

14:7  Защото за дървото има надежда – ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

14:8  И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

14:9  от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

14:10  Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

14:11  Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

14:12  така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

14:13  О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

14:14  Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

14:15  Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

14:16  Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

14:17  Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

14:18  Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

14:19  води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

14:20  Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

14:21  Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

14:22  Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.