BulVeren - Job - 11

11:1  Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

11:2  Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?

11:3  Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

11:4  Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.

11:5  Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,

11:6  да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

11:7  Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?

11:8  Високи като небето са – какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са – какво можеш да познаеш?

11:9  Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

11:10  Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?

11:11  Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?

11:12  Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?

11:13  Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

11:14  ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

11:15  Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;

11:16  защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.

11:17  И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.

11:18  И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.

11:19  И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.

11:20  А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.