BulVeren - Job - 7

7:1  Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

7:2  Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

7:3  така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

7:4  Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

7:5  Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

7:6  Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

7:7  Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

7:8  Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

7:9  Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

7:10  Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

7:11  Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

7:12  Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

7:13  Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. –

7:14  тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

7:15  така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

7:16  Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

7:17  Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

7:18  и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

7:19  Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

7:20  Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

7:21  И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.