BulVeren - Job - 6

6:1  Тогава Йов отговори и каза:

6:2  О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

6:3  Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата – затова думите ми са били необмислени.

6:4  Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

6:5  Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

6:6  Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

6:7  Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

6:8  О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

6:9  Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

6:10  Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

6:11  Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

6:12  Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

6:13  Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

6:14  На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

6:15  Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

6:16  които са мътни от леда и в които се крие снегът.

6:17  Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

6:18  Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

6:19  Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

6:20  Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

6:21  Сега и вие станахте никакви – видяхте ужас и се уплашихте.

6:22  Казах ли аз: Донесете ми! – или: Дайте ми дар от имота си! –

6:23  или: Избавете ме от ръката на притеснителя! – или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

6:24  Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

6:25  Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

6:26  Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

6:27  Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

6:28  А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

6:29  Обърнете се сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се – правдата ми все още стои!

6:30  Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?