BulCarigradNT - Hebrews - 6

6:1  Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим КЪ съвършенството, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела, и вера в Бога,

6:2  учението за кръщенията, и за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите, и за вечният съд.

6:3  И това ще сторим, ако Бог допусне.

6:4  Защото тези които еднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа,

6:5  и които са вкусили от доброто слово Божие и от силите на бъдещият век,

6:6  и са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак с покаяние, понеже разпъват втори път в себе си Сина Божия и опозоряват го.

6:7  Защото земята която е пила дъжда що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези за които се и обработва, приима благословение от Бога;

6:8  а която прорастява тръне и репей непотребна е и близу до проклетие, на която сетнината е изгоряване.

6:9  А заради вас, възлюблени, ако и да говорим така, надеем се за нещо по-добро и което принадлежи на спасение.

6:10  Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте КЪ неговото име като послужихте и служите на светиите.

6:11  И желаем всеки от вас да показва истото прилежание за пълно уверение на надеждата до край.

6:12  Да не бивате лениви, но подражатели на тези които чрез вера и дълготърпение наследяват обещанията.

6:13  Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже немаше никого по-голем от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си

6:14  и каза: «Наистина, с благословение ще те благословя, и с умножаване ще те умножа;»

6:15  и така с дълготърпението получи обещанието.

6:16  Защото человеците се кълнат в по-големият от тех, и клетвата за утвърждение бива свършване на всеко противоречие между тех;

6:17  в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение КЪ наследниците на обещанието, употреби средство клетвата,

6:18  така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда;

6:19  която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влезва в най-вътрешното на завесата;

6:20  дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник във веки по чина Мелхиседеков.