BulCarigradNT - Hebrews - 12

12:1  Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всека тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще,

12:2  като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на верата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдесно на престола Божий.

12:3  Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.

12:4  Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха.

12:5  И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: «Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава;

12:6  защото когото Господ обича наказва го; и бие всекого сина когото приима.»

12:7  Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му?

12:8  Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове.

12:9  Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем?

12:10  Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост.

12:11  И всеко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него.

12:12  За това, «стегнете ослабналите ръце и разслабените колене,»

12:13  и «направете на нозете си прави пътища,» за да не се изкриви хромото, но повече да изцелее.

12:14  Търсете мир с всички, и светост, без която никой нема да види Господа;

12:15  и гледайте да не би да е лишен некой от Божията благодат; да не би изникнал горчив некой корен и да ви докара повреда, и да се не заразят мнозина от него;

12:16  да не би да е някой блудник или нечист, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

12:17  понеже знаете че и насетне когато искаше да наследи благословението отхвърлен бе; защото не намери место за покаяние у баща си ако и да го потърси със сълзи.

12:18  Защото вие не сте пристъпили до гора осязаема и разгорена с огън, и до тъма, и мрак, и буря,

12:19  и до тръбен звук и глас на думи, който глас тези що чуха примолиха се да им се не говори вече слово;

12:20  (защото не стърпеваха това що им се повелеваше, че: «И животно ако би да се допре до гората, с камене ще бъде убито, [или със стрела устрелено;»]

12:21  и толкоз страшно бе видимото щото Моисей рече: «Много съм уплашен и разтреперан;»)

12:22  но пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели,

12:23  при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството,

12:24  и при Исуса Ходатая на новия завет, и при кръвта на поръсването която говори по-добре от Авелевата.

12:25  Внимавайте да не презрите тогози който говори; защото, ако те не избегнаха от наказанието като презреха тогози който им говореше на земята, колко не щем избегна ние ако се отвърнем от тогози който говори от небеса;

12:26  на когото гласът разклати земята тогаз, а сега се обеща и рече: «Още еднъж аз ще поклатя, не току земята, но и небето.»

12:27  А това «Още еднъж» знаменува преместването на тези неща които се колебаят като що са направени, за да останат тези които се не колебаят.

12:28  За това, понеже приимаме царство което се не колебае, требва да имаме благодатта чрез която да служим Богу благоприятно с почест и благоговение;

12:29  защото Бог наш е огън пояждащ.