BulCarigradNT - II Corinthians - 1

1:1  Павел с Божията воля апостол Исус Христов, и Тимотей брат, КЪ Божията църква която е в Коринт, и КЪ всичките светии които са по всичка Ахаия:

1:2  Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.

1:3  Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всеко утешение,

1:4  който ни утешава във всека наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога.

1:5  Защото както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христа се преумножава и утешението наше.

1:6  И скърбим ли, скърбим за вашето утешение и спасение което се действува чрез търпението на истите страдания, които страдаме и ние; ако ли се утешаваме, утешаваме се за вашето утешение и спасение;

1:7  и надеждата която имаме за вас е твърда; понеже знаем че както сте участници на страданията така и на утешението.

1:8  Защото не искаме да не знаете, братие, за нашата скърб която ни се случи в Азия, че твърде много се отеготихме, повече от силата си, така щото се отчаяхме и за живота си;

1:9  но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите;

1:10  който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави,

1:11  когато и вие с молитва съдействувате за нас, щото поради даденото нам чрез мнозина дарование да бъде за нас от много лица благодарение.

1:12  Защото нашата похвала е това, свидетелството на нашата съвест че ние с простота и искреност по Бога, не с плътска мъдрост, но с благодат Божия, поминахме на света, а най-много между вас.

1:13  Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете;

1:14  както ни отчасти и познахте че сме похвала вам, както и вие нам, в деня на Господа Исуса.

1:15  И с тази увереност исках да дойда при вас по-изпърво, за да имате втора благодат,

1:16  и през вас да мина в Македония, и пак от Македония да дойда при вас, и вие да ме изпроводите в Юдея.

1:17  И тъй, като беше това намерението ми, да ли съм лекоумно постъпил? или намерението ми е намерение плътско, за да бъде у мене ту: Ей, ей, ту: Не не?

1:18  Верен е Бог че словото ни КЪ вас не стана Ей и Не.

1:19  Защото Исус Христос, Син Божий, проповеданият у вас от нас, от мене и Силуана и Тимотея, не стана Ей и Не, но в него стана Ей.

1:20  Защото всичките Божии обещания в него са Ей и в него Амин за слава Божия чрез нас.

1:21  А който ни утвърдява с вас в Христа, и който ни е помазал, е Бог;

1:22  който и запечата нас, и даде обручението на Духа в сърдцата ни.

1:23  И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа че понеже ви щадя не съм дошел още в Коринт:

1:24  не че имаме власт на верата ви, но защото сме споспешници на радостта ви; понеже чрез верата стоите.