BulVeren - Jeremiah - 4

4:1  Ако се върнеш, Израилю, заявява ГОСПОД, ако се върнеш при Мен и ако махнеш мерзостите си отпред Мен, тогава няма да се скиташ.

4:2  И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! – в истина, в справедливост, и в правда – и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.

4:3  Защото така казва ГОСПОД на юдовите мъже и на Ерусалим: Разорете си нови ниви и не сейте между тръни.

4:4  Обрежете се за ГОСПОДА и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви.

4:5  Известете на Юда и прогласете на Ерусалим, и кажете: Засвирете с тръба по земята, извикайте с пълно гърло и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове!

4:6  Издигнете знаме към Сион! Бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голямо разрушение.

4:7  Лъв се надигна от гъсталака си и унищожител на народите тръгна, излезе от мястото си, за да направи земята ти пустиня, за да бъдат разрушени градовете ти, обезлюдени.

4:8  Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте, защото пламенният гняв на ГОСПОДА не се отвърна от нас.

4:9  И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще примре сърцето на царя и сърцето на първенците, свещениците ще се ужасят и пророците ще се смразят от ужас.

4:10  Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Нима само си лъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате. – а мечът стига до душата!

4:11  В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Горещ вятър духа от голите височини на пустинята към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти.

4:12  Вятър, твърде силен, ще дойде от Мен; сега и Аз ще произнеса присъди против тях.

4:13  Ето, като облаци ще се издигне и като вихрушка – колесниците му; конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото сме опустошени!

4:14  Измий сърцето си от зло, Ерусалиме, за да се спасиш! Докога ще стоят в теб злите ти помисли?

4:15  Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина:

4:16  Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове!

4:17  Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД.

4:18  Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти.

4:19  Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.

4:20  Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми.

4:21  Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба?

4:22  Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.

4:23  Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше.

4:24  Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха.

4:25  Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали.

4:26  Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките ѝ градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му.

4:27  Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош, но няма да я довърша съвсем.

4:28  Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него.

4:29  От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.

4:30  А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.

4:31  Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!