BulVeren - Job - 17

17:1  Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

17:2  Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

17:3  Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

17:4  Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш.

17:5  Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

17:6  Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

17:7  Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

17:8  Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

17:9  А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

17:10  Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

17:11  Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

17:12  Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

17:13  Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

17:14  Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми!

17:15  Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

17:16  Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.