BulVeren - Hebrews - 12

12:1  Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще,

12:2  като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

12:3  Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.

12:4  Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха

12:5  и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,

12:6  защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“

12:7  Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?

12:8  Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.

12:9  Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?

12:10  Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

12:11  Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.

12:12  Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“

12:13  и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.

12:14  Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,

12:15  като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;

12:16  да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,

12:17  понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи.

12:18  Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,

12:19  нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума,

12:20  защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“,

12:21  и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперен“ –

12:22  а пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празничното събрание

12:23  и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

12:24  при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел.

12:25  Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата,

12:26  чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“

12:27  А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят.

12:28  Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

12:29  защото и нашият Бог е огън пояждащ.