BulVeren - Romans - 2

2:1  Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

2:2  А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

2:3  И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

2:4  Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

2:5  Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

2:6  който ще отплати на всекиго според делата му:

2:7  вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

2:8  и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

2:9  скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

2:10  а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

2:11  Понеже Бог не гледа на лице.

2:12  Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

2:13  защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

2:14  понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

2:15  те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

2:16  в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

2:17  Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

2:18  и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

2:19  и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

2:20  наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

2:21  Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

2:22  Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

2:23  Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

2:24  Защото „заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

2:25  Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

2:26  И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

2:27  И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

2:28  Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

2:29  а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.