BulVeren - Acts - 23

23:1  И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

23:2  А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

23:3  Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

23:4  А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?

23:5  И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на народа си.“

23:6  А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите!

23:7  И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели.

23:8  Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете.

23:9  И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?

23:10  И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.

23:11  И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.

23:12  И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

23:13  Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.

23:14  Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.

23:15  И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

23:16  Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.

23:17  Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.

23:18  И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Затворникът Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при теб, защото имало да ти каже нещо.

23:19  А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?

23:20  А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, уж че искат да разпитат по-подробно за него.

23:21  Но ти не се съгласявай, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат, нито да пият, докато не го убият; и сега са готови, като чакат твоето обещание.

23:22  И така, хилядникът остави младежа да си отиде, като му поръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това!

23:23  Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта.

23:24  Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс.

23:25  Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

23:26  От Клавдий Лисий до негово превъзходителство, управителя Феликс: Поздрав!

23:27  Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.

23:28  И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, го заведох долу, пред техния Синедрион;

23:29  и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон, нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.

23:30  И понеже ми беше съобщено, че юдеите организират засада срещу този човек, веднага го изпратих при теб, като поръчах и на обвинителите му да изкажат обвиненията си против него пред теб. (Остани със здраве.)

23:31  И така, войниците според дадената им заповед взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.

23:32  И на другия ден оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

23:33  А конниците, като влязоха в Кесария, връчиха писмото на управителя и му представиха Павел.

23:34  А когато го прочете, го попита от коя област е, и като разбра, че е от Киликия, каза:

23:35  Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.