BulVeren - Acts - 4

4:1  И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,

4:2  възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.

4:3  И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.

4:4  А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

4:5  И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,

4:6  първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

4:7  И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?

4:8  Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

4:9  ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,

4:10  нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.

4:11  Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

4:12  И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.

4:13  А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.

4:14  Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

4:15  И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,

4:16  казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.

4:17  Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

4:18  И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.

4:19  Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;

4:20  защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

4:21  А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

4:22  Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

4:23  И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.

4:24  А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.

4:25  Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: „Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?

4:26  Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“

4:27  Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,

4:28  за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.

4:29  И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

4:30  като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус.

4:31  И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

4:32  А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.

4:33  И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.

4:34  А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

4:35  и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.

4:36  Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,

4:37  като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.