BulVeren - Leviticus - 6

6:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

6:2  Ако някой съгреши и постъпи невярно към ГОСПОДА, като излъже ближния си за нещо, което му е поверено, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си,

6:3  или намери изгубено нещо и излъже за него; и се закълне лъжливо за каквото и да било от всички неща, които човек може да направи и с тях да съгреши,

6:4  тогава, ако е съгрешил и е виновен, да върне това, което е взел с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или това, което му е било поверено, или изгубеното, което е намерил,

6:5  или каквото и да било нещо, за което се е заклел лъжливо. Да го върне; да върне главното и да му прибави една пета. В деня, когато се принася жертвата му за вина, да го даде на онзи, на когото принадлежи.

6:6  И да принесе на ГОСПОДА жертвата си за вина при свещеника, овен от стадото без недостатък, според твоята оценка, в жертва за вина.

6:7  И свещеникът да направи умилостивение за него пред ГОСПОДА, и ще му се прости за каквото и да било от всичко, което е извършил, за което е виновен.

6:8  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

6:9  Заповядай на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за всеизгарянето: то, всеизгарянето, да гори на олтара цялата нощ до сутринта и огънят върху олтара да се поддържа да гори на него.

6:10  Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си. И да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да я остави до олтара.

6:11  Тогава да съблече одеждите си и да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

6:12  А огънят, който е върху олтара, да се поддържа да гори на него; да не угасва. Всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните жертви.

6:13  Да се поддържа постоянен огън да гори на олтара; да не угасва.

6:14  А това е законът за хлебния принос: синовете на Аарон да го принасят пред ГОСПОДА, пред олтара.

6:15  И свещеникът да вземе от него една пълна шепа, от пшеничното брашно на хлебния принос и от маслиненото му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, и да ги изгори на олтара за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА, като негов спомен.

6:16  А останалото от него да ядат Аарон и синовете му. Безквасно да се яде, на свято място, в двора на шатъра за срещане да го ядат.

6:17  Да не се пече с квас. От Моите жертви чрез огън им дадох това за техен дял; то е пресвято, както са жертвата за грях и жертвата за вина.

6:18  Всеки от мъжки пол от Аароновите синове да яде от него; това е вечна наредба в поколенията ви от жертвите чрез огън на ГОСПОДА. Всичко, което се допре до тях, ще бъде свято.

6:19  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

6:20  Това е приносът на Аарон и синовете му, който трябва да принесат на ГОСПОДА в деня, когато бъде помазан: една десета от ефа пшенично брашно за постоянен хлебен принос, половината сутрин и половината вечер.

6:21  Да се приготви на тава с маслинено масло, омесен да го донесеш. Да принесеш хлебния принос във вид на печени късове за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА.

6:22  Да го принесе онзи свещеник от синовете му, който бива помазан вместо него. Вечна наредба е да се изгори приносът цял за ГОСПОДА.

6:23  Всеки хлебен принос, принесен от свещеника, да се изгаря цял, да не се яде.

6:24  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

6:25  Говори на Аарон и на синовете му и кажи: Това е законът за жертвата за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и жертвата за грях пред ГОСПОДА; това е пресвято.

6:26  Свещеникът, който я принася за грях, да я яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

6:27  Всичко, което се допре до месото ѝ, ще бъде свято. И ако някоя дреха се опръска от кръвта ѝ, опръсканото да се изпере на свято място.

6:28  И пръстеният съд, в който е била варена, да се строши, а ако е била варена в бронзов съд, той да се изтърка и да се измие с вода.

6:29  Всеки от мъжки пол от семействата на свещениците да яде от нея; тя е пресвята.

6:30  Но никоя жертва за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; да се изгаря с огън.