BulVeren - Proverbs - 17

17:1  По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

17:2  Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

17:3  Топилнята е за среброто и пещта – за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

17:4  Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

17:5  Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

17:6  Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

17:7  Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник.

17:8  Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

17:9  Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

17:10  Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния.

17:11  Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

17:12  По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

17:13  Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

17:14  Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

17:15  Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

17:16  Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

17:17  Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

17:18  Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

17:19  Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

17:20  Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

17:21  Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

17:22  Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

17:23  Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

17:24  Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

17:25  Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

17:26  Да се глобява праведният също не е добре, още повече, да бъдат бити благородните за правото.

17:27  Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

17:28  Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.