BulVeren - Job - 16

16:1  Тогава Йов отговори и каза:

16:2  Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

16:3  Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

16:4  Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

16:5  Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

16:6  Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

16:7  Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

16:8  Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

16:9  Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

16:10  Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

16:11  Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

16:12  Бях в покой – Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

16:13  Стрелците Му ме обикалят – пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

16:14  Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

16:15  Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

16:16  Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

16:17  макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

16:18  О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

16:19  Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен – във висините.

16:20  Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

16:21  за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син – пред ближния му.

16:22  Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.