BulCarigradNT - Acts - 23

23:1  И погледна Павел на събора и рече: Мъже братие: До този ден аз съм живел пред Бога със цела добра съвест.

23:2  А първосвещеникът Анания повеле на предстоящите да го ударят по устата.

23:3  Тогаз Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона ли повелеваш да ме бият?

23:4  А предстоещите рекоха: Първосвещеника Божий ли хулиш?

23:5  И Павел рече: Не знаех, братие, че е първосвещеник; защото е писано: «Да не злословиш началника на народа си.»

23:6  И понеже разуме Павел че едната част са Садукеи а другата Фарисеи, извика в събора: Мъже братие, аз съм Фарисей, син Фарисеев: съдят ме за надеждата и възкресението на мъртвите.

23:7  И когато рече това, стана разпря между Фарисеите и Садукеите; и раздвои се множеството.

23:8  Защото Садукеите казват че нема възкресение, нито ангел, нито дух; а Фарисеите изповедват и двете.

23:9  И стана глъчка голема; и дигнаха се книжниците от Фарисейската страна, препираха се и казваха: Никое зло не намерваме в тогоз человека; и ако му е говорил дух или ангел, да се не противим Богу.

23:10  И понеже стана разпрята голема, убоя се тисящникът да не би да разкъснат Павла; и повеле да слезе войската и да го грабне отпомежду им и да го заведе в крепостта.

23:11  И в идущата нощ яви му се Господ и рече: Дързай, Павле, защото както свидетелствува за мене в Ерусалим така требва са свидетелствуваш и в Рим.

23:12  И като съмна, некои от Юдеите направиха съзаклятие, и се туриха под проклетия, и рекоха нито да ядат нито да пият доде не убият Павла.

23:13  И тези които направиха това съзаклятие беха повече от четиридесет души.

23:14  Те дойдоха при първосвещениците и при старейшините и рекоха: Под проклетия турихме себе си да не вкусим нищо докле не убием Павла.

23:15  Сега прочее вие със събора явете на тисящника да го доведе утре долу при вас, като да искате уж да разумеете по известно за него; а ние, преди да наближи той, готови сме да го убием.

23:16  Като чу тоз заговор Павловият сестрин син, дойде и влезе в крепостта та извести на Павла.

23:17  И Павел повика едного от стотниците и рече му: Заведи това момче при тисящника, защото има да му обади нещо.

23:18  И той го взе, заведе го при тисящника, и казва: Запреният Павел ме повика и ми се примоли да доведа този момък при тебе, защото има нещо да ти каже.

23:19  А тисящникът го взе за рака, и като се оттегли насаме попита: Що е това което имаш да ми обадиш?

23:20  А той рече: Юдеите се нагласиха да те умолят да заведеш утре Павла долу в събора, уж че имат да питат нещо по-точно за него.

23:21  А ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тех които се туриха под проклетия ни да ядат ни да пият доде го не убият; и сега са готови, чакат само да им се вречеш.

23:22  И тъй, тисящникът остави момчето да си иде, като му заръча: Да не кажеш никому че ми си явил това.

23:23  И повика двамина от стотниците и рече им: Пригответе двесте войни пеши, и седемдесет конници, и двесте стрелци, от третия час на нощта да идат до Кесария.

23:24  Пригответе и скотове да възкачат Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

23:25  Написа и писмо което имаше следващето съдържание:

23:26  От Клавдия Лисия честитому управителю Феликсу поздравление.

23:27  Тогоз человека когото Юдеите беха уловили и щеха да го убият, пристигнах с войската и го избавих, понеже се научих че е Римлянин.

23:28  И като исках да разумея причината за която го обвиняваха, низведох го на събора им;

23:29  и намерих го обвиняван за въпроси от закона им; немаше обаче никаква погрешка достойна за смърт или за окови.

23:30  И понеже ми подказаха че има да стане от Юдеите навет върх живота на тогоз человека, тоз час го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да си кажат пред тебе което имат върх него: Здрав бъди.

23:31  И тъй, войните, според дадената им заповед, взеха Павла и заведоха го през нощ в Антипатрида.

23:32  И на утринта оставиха конниците да идат с него, и се върнаха в крепостта.

23:33  А те като влезоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

23:34  А управителът като прочете писмото, и попита от коя е област, и разбра че е от Киликия:

23:35  Ще те слушам, рече, кога дойдат и обвинителите ти. И повеле да го вардят в преторията Иродова.