BulCarigradNT - Acts - 26

26:1  И Агрипа рече Павлу: Имаш дозволение да говориш сам за себе си. Тогаз Павел простре рака и начна да говори за оправданието си:

26:2  Честит считам себе си, царю Агрипо, като имам пред тебе днес да се оправдая за всичко за което ме Юдеите обвиняват,

26:3  а най-вече понеже зная че си вежд във всичките обичаи и разисквания Юдейски; за това моля ти се да ме послушаш търпеливо.

26:4  Моя още от младостта ми живот, който преминах от начало между народа си в Ерусалим, всичките Юдеи го знаят.

26:5  Понеже ме знаят от начало, (ако би щели да засвидетелствуват,) че според най-точното учение на нашата вера живех Фарисей.

26:6  И сега предстоя на съд за надеждата на обещанието което е Бог обещал на отците ни,

26:7  в което обещание всичките дванадесет наши племена, които служат Богу ден и нощ непрестанно, надеят се да достигнат; за тази надежда, царю Агрипо, ме обвиняват Юдеите.

26:8  Що? мислите ли за неверване че Бог възкресява мъртвите?

26:9  Тъй и аз помислих в себе си че требваше да сторя много противности върх името на Исуса Назарея;

26:10  което и сторих в Ерусалим; и мнозина от светиите аз запрех в тъмници, като взех власт от първосвещениците; и на убиването им и аз дадох глас върх тех.

26:11  И във всичките съборища много пъти като ги мъчех принуждавах ги да хулят; и без мера като имах ярост против тех гонех ги даже и по външните градища.

26:12  А между това, когато отхождах в Дамаск с власт и поръчване от първосвещениците,

26:13  по пладне видех на пътя, царю, светлина от небето която надминаваше слънчевото сияние, която осия мене и тези които пътуваха с мене.

26:14  И като паднахме всинца на земята, чух глас който ми говореше и казваше ми на Еврейски език: Савле, Савле, защо ме гониш? Жестоко ти е да риташ срещу остни.

26:15  И аз рекох: Кой си ти, Господи? А той рече: Аз съм Исус когото ти гониш.

26:16  Но стани и се изправи на нозете си; понеже за това ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това що си видел и на това което ще ти открия,

26:17  като те изваждам от народа Юдейски и от езичниците в които сега те проваждам,

26:18  да им отвориш очите, да се обърнат от тъмното във виделото, и от властта на Сатана КЪ Бога, и чрез верата в мене да вземат прощение на греховете си и наследие между осветените.

26:19  За това, царю Агрипо, не бех непокорен на небесното видение;

26:20  но проповедвах първом на Юдеите в Дамаск и в Ерусалим и във всичката земя Юдейска, и напокон на езичниците, да се покайват, и да се обръщат КЪ Бога, и да правят дела достойни на покаянието:

26:21  За това, Юдеите като ме уловиха в храма туриха се да ме убият.

26:22  Но с помощта която получих от Бога стоя до този ден та свидетелствувам и пред малък и пред голем, без да говоря нищо друго освен това което са пророците и Моисей говорили че то имаше да бъде;

26:23  сиреч, че Христос имаше да пострада, и че той пръв като възкръсне от мъртвите щеше да проповеда виделина на народа Юдейски и на езичниците.

26:24  И когато той така отговаряше, Фест с голем глас рече: Полудел си Павле: много учение те докарва в лудост.

26:25  А той рече: Не съм полудел, честити Фесте, но изговарям думи от истина и от здрав ум;

26:26  защото знае за това царът, комуто и с дързновение говоря; понеже не вервам да има нещо от това да не знае той; защото то не е станало в некой ъгъл.

26:27  Верваш ли, царю Агрипо, пророците? зная че ги верваш.

26:28  И Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин.

26:29  А Павел рече: Молил се бих Богу щото не токо без малко но на пълно, и не само ти но и всички които ме днес слушат да станах таквизи какъвто съм и аз, освен тези окови.

26:30  И това като рече той, стана царът и управителът и Верникия и седещите с тех.

26:31  И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови.

26:32  И Агрипа рече Фесту: Този человек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря.