BulCarigradNT - Acts - 27

27:1  И когато бе решено да отплуваме в Италия, предадоха Павла и други некои вързани на стотника на име Юлия, от полка Августов.

27:2  И влезохме в кораб Адрамитски, и отвезохме се с намерение да плуваме около Азийските места: имахме още с нас си Аристарха Македонеца от Солун.

27:3  И на другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се докарваше человеколюбиво с Павла, и дозволи му да иде при приятелите си да му пригодят.

27:4  И от там като станахме провезохме се под Кипър, защото ветровете беха противни.

27:5  И като преплувахме морето Киликийско и Памфилийско, стигнахме в Мири, Ликийски град.

27:6  Там стотникът намери кораб Александрийски който плуваше за Италия, и тури ни в него.

27:7  И мудно като плувахме доволно дни и едвам стигнахме в Книд, понеже не ни пущаше ветърът, проплувахме под Крит срещу Салмон.

27:8  И едвам що преминахме него стигнахме на некое си место което се казва Добри Пристанища, близу при които бе градът Ласей.

27:9  Но като беше се минало доволно време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше се вече минал, съветваше Павел,

27:10  и казваше им: Братие, виждам че плуването ще бъде със злострадание и с голема щета, не току за товара и за кораба но и за душите ни.

27:11  Но стотникът се уверяваше повече на кормчия и на стопанина на кораба, а не на Павловите думи.

27:12  И понеже пристанището не бе сгодно за презимуване, повечето дадоха мнение да се дигнат и от там за да стигнат, ако би било възможно, до Финик, пристанище Критско което гледа срещу югозападния и северозападния ветър, и там да презимуват.

27:13  И когато подухна малко югът, помислиха че сполучиха целта си, дигнаха се, и плуваха близу по край Крит.

27:14  Но след малко възвея срещу него ветър бурен нарицаем Евроклидон.

27:15  И понеже се дръпна корабът и не можеше да устои срещу ветъра, оставихме се на вълните, и носеха ни.

27:16  И като утекохме зад едно островче което се наричаше Клавдий, едвам можахме да удържим ладията;

27:17  която като дигнаха употребяваха всекакви пособия, и препасваха кораба изотдолу; и боещи се да не паднат на плитко, снеха платната и носеха се така.

27:18  И понеже бехме в голема беда от бурята, в следващия ден хванаха да изхвърлят товара.

27:19  И на третия ден сами с ръцете си изхвърлихме корабните неща.

27:20  И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всека надежда за спасение.

27:21  А подир много неядене, застана Павел между тех и рече: Требваше, о приятели, да ме послушате да се не дигаме от Крит, и да ни не постигнеше това злострадание и тази щета.

27:22  Но и сега ви съветвам да сте весели, защото ни една душа от вас нема да се изгуби, но само корабът:

27:23  защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ

27:24  и рече: Не бой се, Павле, ти требва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе.

27:25  За това, братие, бъдете весели; защото вервам в Бога че така ще бъде според както ми бе речено.

27:26  А ние требва да бадем изхвърлени на некой остров.

27:27  И когато настана четиринадесетата нощ, като носехме на сам на там по Адриатическо море, къде среднощ корабниците угаждаха че наближават до некоя суша.

27:28  И като измериха дълбочината намериха двадесет разтега; и малко по-нататък като отидоха пак измериха и намериха петнадесет разтега.

27:29  И боеще се да не би да паднат вън на каменити места, спуснаха четири котви от кормата и желаеха да съмне.

27:30  И понеже корабниците искаха да побегнат от кораба, и спуснаха ладийката в морето с причина уж че ще спуснат котви откъде предницата,

27:31  Павел рече на стотника и на войните: Тези ако не останат в кораба вие не можете се избави.

27:32  Тогаз войните отрезаха въжата на ладийката и оставиха я да падне вън.

27:33  А при съмнуване Павел канеше всичките да похапнат по нещо, и казваше: Четиринадесет дена днес ожидате, и стоите гладни без да сте вкусили нищо.

27:34  За това ви моля да похапнете, защото това е нуждно за упазването ви; понеже ни едному от вас ни косъм от главата нема да падне.

27:35  И като рече това взе хлеб, благодари Богу пред всички та преломи, и начна да яде.

27:36  От това се ободриха всички та ядоха и те.

27:37  И всинца в корабът бехме двеста и седемдесет и шест души.

27:38  И като се наситиха с храна, облекчаваха кораба като изхвърляха житото в морето.

27:39  И когато се разсъмна не познаваха земята; съгледваха обаче залив некой си който имаше брег, в който се решиха да тикнат кораба ако бе възможно.

27:40  И като изтеглиха котвите оставиха кораба по морето, развързаха още връзките на кормилата, и развиха малкото ветрило накъде ветъра и управиха се КЪ брега.

27:41  Но изпаднаха на место дето биеше от две страни морето, и там заседна корабът: предницата се заби и не мърдаше; а задницата се разглобяваше от насилието на вълните.

27:42  И наговориха се войните да избият запрените да не би да изплува некой и да побегне.

27:43  Но стотникът, като искаше да избави Павла, възпре ги от това намерение, и повеле които могат да плуват да скочат първом те в морето и да излезат на сухо,

27:44  а останалите, едни на дъски, други пък на нещо от кораба. И така бе та се избавиха всички на сушата.