BulCarigradNT - Acts - 20

20:1  И след утихването на мълвата Павел призова учениците, прости се с тех, и излезе да иде в Македония.

20:2  И като премина онези места та ги увеща с много думи, дойде в Елада.

20:3  И като преседе там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония.

20:4  И придружиха го до в Азия Сопатър Берянинът и от Солунците Аристарх и Секунд, и Гаий от Дервия, и Тимотей, а Азийците Тихик и Трофим.

20:5  Те като беха стигнали по-напред чакаха ни в Троада;

20:6  а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлебове, и за пет дни дойдохме при тех в Троада, дето преседехме седем дена.

20:7  И в първия ден на седмицата, когато беха събрани учениците за преломяването на хлеба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тех; и простре словото до среднощ.

20:8  И гореха свещи много в горницата дето беха събрани.

20:9  И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво.

20:10  И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него.

20:11  След това възлезе горе, преломи хлеб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна.

20:12  А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.

20:13  А ние влезохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щехме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш.

20:14  И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.

20:15  И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседехме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит.

20:16  Защото Павел разсади да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

20:17  А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни.

20:18  И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас,

20:19  в служение на Господа с всеко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите;

20:20  как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите,

20:21  като проповедвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вера в Господа нашего Исуса Христа.

20:22  И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там,

20:23  освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват.

20:24  Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповедвам евангелието на Божията благодат.

20:25  И сега, ето, аз зная че нема вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповедах царството Божие.

20:26  За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички;

20:27  защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия.

20:28  И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби.

20:29  Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлезат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото.

20:30  И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си.

20:31  За това, бъдете будни, и помнете че три години дене и ноще не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас.

20:32  И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени.

20:33  На никого среброто или златото или дрехата не пожелах.

20:34  И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които беха с мене, тези мои ръце послужиха.

20:35  Всекак ви показах че така трудеще се требва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава некой от колкото да взема.

20:36  И това като рече коленичи и помоли се с всички тех.

20:37  И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха,

20:38  оскърбени най-много за речта която каза, че нема да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба.