BulVeren - Job - 10

10:1  Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

10:2  Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

10:3  Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

10:4  Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

10:5  Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти – като дни на мъж,

10:6  за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

10:7  Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

10:8  Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло – и ще ме погълнеш ли?

10:9  Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта?

10:10  Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

10:11  С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

10:12  Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

10:13  Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб:

10:14  ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

10:15  Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми,

10:16  защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

10:17  Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

10:18  Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

10:19  Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

10:20  Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

10:21  преди да ида там – и няма да се върна – в земя на мрак и сянка на смъртта;

10:22  в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.