BulVeren - Acts - 20

20:1  След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония.

20:2  И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

20:3  и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

20:4  И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.

20:5  Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада.

20:6  А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.

20:7  И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.

20:8  И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.

20:9  А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.

20:10  Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

20:11  И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.

20:12  А момчето доведоха живо и много се утешиха.

20:13  А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.

20:14  И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.

20:15  И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.

20:16  Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

20:17  А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.

20:18  И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

20:19  като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите,

20:20  как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

20:21  като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.

20:22  И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

20:23  освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.

20:24  Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.

20:25  И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето ми.

20:26  Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички;

20:27  защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

20:28  Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

20:29  Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

20:30  също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си.

20:31  Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.

20:32  А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.

20:33  Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.

20:34  Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.

20:35  С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.

20:36  Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

20:37  И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,

20:38  наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.