BulVeren - Judges - 5

5:1  А Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден и казваха:

5:2  Затова, че водачи поведоха в Израил, затова, че народът излезе доброволно, славете ГОСПОДА!

5:3  Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея аз, на ГОСПОДА ще пея аз; ще пея псалми на ГОСПОДА, Израилевия Бог!

5:4  ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода.

5:5  Планините се разтопиха пред присъствието на ГОСПОДА; този Синай – пред присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

5:6  В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил, пътищата опустяха и пътниците вървяха по криви пътеки.

5:7  Не останаха водачи в Израил, не останаха, докато станах аз, Девора, станах майка в Израил.

5:8  Избраха си нови богове; тогава в портите настана война. Виждаше ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил?

5:9  Сърцето ми е устремено към началниците на Израил, които излязоха доброволно заедно с народа. Славете ГОСПОДА!

5:10  Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте!

5:11  Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите.

5:12  Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и отведи пленниците си, сине Авиноамов!

5:13  Тогава слязоха, остатъкът от народа срещу благородните; ГОСПОД слезе за мен срещу могъщите.

5:14  Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника.

5:15  И първенците на Исахар бяха с Девора – Исахар като Варак – спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения.

5:16  Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли.

5:17  Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си.

5:18  Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето.

5:19  Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха.

5:20  От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара.

5:21  Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя!

5:22  Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им.

5:23  Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните.

5:24  Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най- благословена е тя от жените в шатри.

5:25  Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак.

5:26  Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му.

5:27  При краката ѝ се повали той, падна, просна се; при краката ѝ се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв.

5:28  Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му?

5:29  Нейните мъдри княгини ѝ отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама:

5:30  Не намират ли и не делят ли плячка – по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя?

5:31  Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години.