BulVeren - Psalms - 109

109:1  За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи,

109:2  защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха.

109:3  Обкръжиха ме и с думи на омраза и воюваха против мен без причина.

109:4  В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва.

109:5  Отплатиха ми зло за добро и омраза – за любовта ми.

109:6  Постави над него безбожник и нека противник застане отдясно му!

109:7  Когато бъде съден, нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях!

109:8  Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му!

109:9  Синовете му нека бъдат сираци и жена му – вдовица!

109:10  Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища!

109:11  Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му!

109:12  Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост – към сирачетата му!

109:13  Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение!

109:14  Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му!

109:15  Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята,

109:16  защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие.

109:17  Той обичаше проклинането – нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето – нека се отдалечи от него!

109:18  Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му!

109:19  Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва.

109:20  Това е наградата от ГОСПОДА на противниците ми и на онези, които говорят зло против душата ми.

109:21  А Ти, БОЖЕ, Господи, постъпвай с мен според Името Си! Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

109:22  защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен.

109:23  Преминавам като удължена сянка, отърсен съм като скакалец.

109:24  Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя.

109:25  И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава.

109:26  Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, спаси ме според милостта Си,

109:27  за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти, ГОСПОДИ, си сторил това.

109:28  Те нека кълнат, а Ти благославяй! Когато станат, нека се посрамят, а Твоят слуга да се зарадва.

109:29  Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха!

109:30  Много ще славя ГОСПОДА с устата си и сред множеството ще Го възхвалявам,

109:31  защото Той стои отдясно на сиромаха, за да го спасява от онези, които осъждат душата му.