BulVeren - Job - 37

37:1  И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

37:2  Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

37:3  Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си – до краищата на земята.

37:4  След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

37:5  Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

37:6  Защото казва на снега: Вали на земята! – и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

37:7  Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

37:8  Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

37:9  От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове – студът.

37:10  Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

37:11  Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

37:12  и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

37:13  Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

37:14  Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

37:15  Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

37:16  Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

37:17  Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

37:18  Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

37:19  Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

37:20  Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

37:21  Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

37:22  От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

37:23  Всесилния – не можем да Го проумеем – Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

37:24  Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.