BulVeren - Job - 29

29:1  И Йов още продължи беседата си и каза:

29:2  О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

29:3  когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

29:4  както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

29:5  когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми – покрай мен;

29:6  когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

29:7  Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

29:8  младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

29:9  първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

29:10  гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

29:11  защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

29:12  защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

29:13  Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

29:14  Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан.

29:15  Аз бях очи на слепия, крака на куция.

29:16  Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

29:17  Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

29:18  Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

29:19  коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

29:20  славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

29:21  Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

29:22  След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

29:23  Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

29:24  Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

29:25  Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.