BulCarigradNT - Mark - 4

4:1  И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето.

4:2  И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си:

4:3  Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее.

4:4  И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го.

4:5  Друго падна на каменито место дето немаше много пръст, и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя;

4:6  но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже немаше корен, изсъхна.

4:7  И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод.

4:8  И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.

4:9  И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша.

4:10  И когато остана насаме, онези които беха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата.

4:11  И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи;

4:12  за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете.

4:13  И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи?

4:14  Сеятелът, словото сее.

4:15  А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им.

4:16  Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат;

4:17  немат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.

4:18  И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;

4:19  и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива.

4:20  А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.

4:21  И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника?

4:22  Защото нема нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве.

4:23  Който има уши да слуша, нека слуша.

4:24  И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мерка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък.

4:25  Защото който има, ще му се даде; а който нема, и онова което има ще му се отнеме.

4:26  И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;

4:27  и спи и разбужда се ноще и дене; и семето никне и расте, както той не знае.

4:28  Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.

4:29  И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

4:30  Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?

4:31  Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най малко е от всичките семена, които са на земята;

4:32  а когато се посее, израства, и бива по големо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сенка могат птиците небесни да превитават.

4:33  И с много таквизи притчи говореше тем словото, както можеха да слушат.

4:34  А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.

4:35  И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд.

4:36  И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него.

4:37  И дига се голема буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода.

4:38  И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме?

4:39  И стана та запрети на ветъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана ветърът, и стана тишина голема.

4:40  И рече им: Защо сте така страхливи? Как немате вера?

4:41  И убояха се с голем страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и ветърът и морето му се покоряват?