BulVeren - Jonah

Chapter 1

1:1  ГОСПОДНОТО слово беше към Йона, сина на Аматий, и каза:

1:2  Стани, иди в големия град Ниневия и прогласявай против него, защото злината му се изкачи пред Мен.

1:3  А Йона стана да побегне в Тарсис от лицето на ГОСПОДА. И слезе в Йопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис, и плати за пътуването си и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от лицето на ГОСПОДА.

1:4  А ГОСПОД надигна силен вятър в морето и стана голяма буря в морето, и изглеждаше, че корабът ще се разбие.

1:5  И моряците се уплашиха и извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето вещите, които бяха в кораба, за да олекне от тях. А Йона беше слязъл и легнал на дъното на кораба и спеше дълбоко.

1:6  И капитанът на кораба се приближи до него и каза: Какво спиш? Стани, призови Бога си – може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем!

1:7  И си казаха един на друг: Елате да хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни е това зло. И хвърлиха жребий и той падна на Йона.

1:8  И му казаха: Кажи ни, молим те, заради кого ни е това зло! Каква ти е работата и откъде идваш? Коя е страната ти и от кой народ си?

1:9  А той им каза: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, който е направил морето и сушата.

1:10  И мъжете твърде много се уплашиха и му казаха: Какво си сторил? Защото мъжете бяха разбрали, че той бяга от лицето на ГОСПОДА, понеже им беше казал.

1:11  И му казаха: Какво да ти направим, за да утихне за нас морето? Защото морето ставаше все по-бурно.

1:12  И им каза: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мен ви постигна тази голяма буря.

1:13  А мъжете гребяха силно, за да върнат се затвориха към сушата, но не можеха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

1:14  И извикаха към ГОСПОДА и казаха: Молим Те, ГОСПОДИ, молим Те да не загинем заради душата на този човек! И не налагай върху нас невинна кръв, защото Ти, ГОСПОДИ, си извършил, каквото си искал.

1:15  И взеха Йона и го хвърлиха в морето, и яростта на морето утихна.

1:16  И мъжете се убояха твърде много от ГОСПОДА и принесоха жертва на ГОСПОДА и направиха обреци.

1:17  А ГОСПОД определи една голяма риба да погълне Йона. И Йона беше в корема на рибата три дни и три нощи.

Chapter 2

2:1  И Йона се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, от корема на рибата.

2:2  И каза: В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори; от утробата на Шеол извиках и Ти чу гласа ми.

2:3  Защото Ти ме хвърли в дълбините, в сърцето на морето, и течението ме обви; всички Твои вълни и талази преминаха над мен.

2:4  И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти! Но отново ще погледна към светия Ти храм.

2:5  Водите обгърнаха душата ми, бездната ме обкръжи, водорасли се обвиха около главата ми.

2:6  Слязох до дъното на планините, резетата на земята се затвориха зад мен навеки. Но Ти изведе живота ми от рова, ГОСПОДИ, Боже мой!

2:7  Когато душата ми чезнеше в мен, си спомних за ГОСПОДА и молитвата ми дойде при Теб в светия Ти храм.

2:8  Онези, които почитат нищожните идоли, оставят милостта, пазена за тях.

2:9  Но аз ще ти принеса жертва с глас на хваление; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е при ГОСПОДА.

2:10  И ГОСПОД заповяда на рибата и тя изплю Йона на сушата.

Chapter 3

3:1  И ГОСПОДНОТО слово беше втори път към Йона и каза:

3:2  Стани, иди в големия град Ниневия и му прогласявай проповедта, която ти говоря.

3:3  И Йона стана и отиде в Ниневия според словото на ГОСПОДА. А Ниневия беше изключително голям град, който изискваше три дни, за да се обходи.

3:4  И Йона започна да ходи в града, на един ден път, и прогласяваше, и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде разорена!

3:5  И жителите на Ниневия повярваха на Бога и прогласиха пост, и се облякоха с вретище, от най-големия им до най-малкия им.

3:6  И словото стигна до царя на Ниневия и той стана от престола си и свали одеждата си, и се покри с вретище и седна в праха.

3:7  И разгласи и заяви из Ниневия с указ от царя и от големците му, казвайки: Хора и животни, говеда и дребен добитък да не вкусят нищо и да не пасат, и да не пият вода!

3:8  И човек, и животно да се покрият с вретище и да викат силно към Бога; и да се върнат всеки от злия си път и от неправдата, която е в ръцете им.

3:9  Кой знае, може Бог да се обърне и да се разкае, и да се отвърне от пламтящия Си гняв и да не погинем?

3:10  И Бог видя делата им, че се обърнаха от злия си път, и Бог се разкая за злото, което беше говорил, че ще им направи, и не го направи.

Chapter 4

4:1  А това раздразни Йона много лошо и той се разсърди.

4:2  И се помоли на ГОСПОДА и каза: О, ГОСПОДИ, не беше ли това думата ми още когато бях в страната си? Затова побързах да бягам в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за злото.

4:3  И сега, ГОСПОДИ, моля Ти се, вземи душата ми от мен, защото е по-добре да умра, отколкото да живея!

4:4  А ГОСПОД каза: Добро ли е да се сърдиш?

4:5  И Йона излезе от града и седна на изток от града, и си направи там колиба, и седеше под нея на сянка, докато види какво ще стане с града.

4:6  И ГОСПОД Бог определи едно растение, което се издигна над Йона, за да бъде сянка над главата му и да го избави от раздразнението му. И Йона се зарадва твърде много за растението.

4:7  Но Бог определи един червей на зазоряване на следващия ден, и той изгриза растението и то изсъхна.

4:8  И когато изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър и слънцето хапеше главата на Йона, и той изнемогваше и поиска за себе си да умре, и каза: По-добре е да умра, отколкото да живея!

4:9  А Бог каза на Йона: Добро ли е да се сърдиш за растението? И той каза: Добро е да се сърдя, даже до смърт.

4:10  И ГОСПОД каза: Ти пожали растението, за което нито си се трудил, нито си го отгледал, което се роди за една нощ и за една нощ загина.

4:11  А Аз не трябваше ли да пожаля Ниневия, големия град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не могат да различават десницата си от левицата си, и много добитък?