BulVeren - Deuteronomy - 1

1:1  Това са думите, които Мойсей говори на целия Израил отсам Йордан, в пустинята в равнината, срещу Суф, между Фаран и Тофол, и Лаван, и Асирот, и Дизаав.

1:2  Единадесет дни път са от Хорив по пътя на планината Сиир до Кадис-Варни.

1:3  И в четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Мойсей говори на израилевите синове според всичко, което ГОСПОД му заповяда за тях,

1:4  след като беше разбил аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот и в Едраи.

1:5  Отсам Йордан, в моавската земя, Мойсей започна да обяснява този закон и каза:

1:6  ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: Достатъчно стояхте на тази планина.

1:7  Обърнете се и тръгнете, и идете към хълмистата земя на аморейците и към всичките им съседи в равнината, в хълмистата земя и в низината, на юг и към крайбрежието, в земята на ханаанците, и към Ливан, до голямата река, реката Ефрат

1:8  Ето, Аз предавам земята пред вас; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви – на Авраам, Исаак и Яков – да я даде на тях и на потомството им след тях.

1:9  И аз ви говорих в онова време и казах: Аз не мога да ви нося сам.

1:10  ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество.

1:11  ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал!

1:12  Как бих могъл аз сам да нося тежестта ви, товара ви и караниците ви?

1:13  Изберете мъдри и разумни, и известни мъже отсред племената си и аз ще ги поставя над вас като началници.

1:14  И вие ми отговорихте и ми казахте: Добро е това, което каза да направим.

1:15  И аз взех началниците на племената ви, мъдри и известни мъже, и ги поставих началници над вас – хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.

1:16  И заповядах на съдиите ви в онова време и казах: Изслушвайте жалбите между братята си и съдете според правдата между човек и брат му или чужденеца, който е при него.

1:17  Не показвайте пристрастие в съда; изслушвайте както малкия, така и големия; не се бойте от човек, защото съдът е на Бога. А делото, което е прекалено трудно за вас, донесете пред мен и аз ще го изслушвам.

1:18  И в онова време ви заповядах всичко, което трябва да вършите.

1:19  И тръгнахме от Хорив и минахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която видяхте по пътя към хълмистата земя на аморейците, както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-Варни.

1:20  И аз ви казах: Вие дойдохте до хълмистата земя на аморейците, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.

1:21  Ето, ГОСПОД, твоят Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти. Не се бой и не се обезсърчавай.

1:22  Тогава всички вие дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да разузнаят за нас земята и да ни донесат известие за пътя, по който трябва да се изкачим, и за градовете, в които ще влезем.

1:23  И това беше добро в очите ми и аз взех дванадесет мъже от вас, по един мъж от всяко племе.

1:24  И те тръгнаха и се изкачиха на планината, и дойдоха до долината Есхол, и я разузнаха.

1:25  И взеха в ръцете си от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни и известие и казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра.

1:26  Обаче вие не пожелахте да се изкачите, а се разбунтувахте срещу заповедта на ГОСПОДА, своя Бог.

1:27  И роптаехте в шатрите си и казвахте: Понеже ГОСПОД ни мрази, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците, за да ни изтребят!

1:28  Накъде да се изкачваме? Нашите братя обезсърчиха сърцата ни, като казаха: Народ по-голям и по-висок от нас, градове големи и укрепени до небето, а и синовете на енакимите видяхме там!

1:29  Тогава аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

1:30  ГОСПОД, вашият Бог, който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас в Египет пред очите ви,

1:31  и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те носи, както човек носи сина си, през целия път, по който вървяхте, докато стигнахте на това място.

1:32  Но във всичко това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог,

1:33  който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разполагате стан – нощем в огън, за да виждате пътя, по който вървите, а денем в облак.

1:34  И ГОСПОД чу гласа на думите ви и се разгневи, и се закле, като каза:

1:35  Нито един от тези хора от това зло поколение няма да види добрата земя, която се заклех да дам на бащите ви,

1:36  освен Халев, синът на Ефоний; той ще я види, и на него и на синовете му ще дам земята, на която той стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА.

1:37  И на мен се разгневи ГОСПОД заради вас и каза: И ти няма да влезеш там.

1:38  Иисус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там. Утвърди го, защото той ще раздели на Израил наследството.

1:39  А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават.

1:40  А вие се върнете и тръгнете в пустинята по пътя за Червено море.

1:41  Тогава вие отговорихте и ми казахте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ще се изкачим и ще воюваме, както ни е заповядал ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте всеки бойните си оръжия и лекомислено се изкачихте в хълмистата земя.

1:42  И ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте и не се бийте, защото Аз не съм между вас – да не бъдете разбити пред враговете си.

1:43  И аз ви говорих, но вие не пожелахте да слушате, а се разбунтувахте срещу ГОСПОДНАТА заповед и постъпихте дръзко, и се изкачихте на планината.

1:44  И аморейците, които живееха в онази хълмиста земя, излязоха против вас и ви гониха, както правят пчелите, и ви разпиляха от Сиир до Хорма.

1:45  Тогава вие се върнахте и плакахте пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не послуша гласа ви и не даде ухо.

1:46  И останахте в Кадис много дни, според дните, които останахте там.