BulCarigradNT - John - 12

12:1  А шест дни преди пасхата дойде Исус във Витания, дето беше бившият умрел Лазар когото възкреси от мъртвите.

12:2  И направиха му там вечеря, и Марта слугуваше; а Лазар беше един от тези които седеха с него наедно на трапезата.

12:3  Тогаз Мария взе една литра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови, и отри нозете му с космите си; и къщата се изпълни от благоуханието на мирото.

12:4  Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва:

12:5  Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите?

12:6  А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея.

12:7  Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала.

12:8  Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всекога немате.

12:9  И резумеха големо множество от Юдеите че е там; и дойдоха, не току за Исуса, но да видят и Лазара когото възкреси от мъртвите.

12:10  А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара,

12:11  защото мнозина от Юдеите за него отиваха и верваха в Исуса.

12:12  На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим,

12:13  взеха вейки финикови та излезоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев!

12:14  А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано:

12:15  «Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично.»

12:16  Но това учениците му изпървом не разумеха; а когато се прослави Исус тогаз си наумиха че това бе за него писано, и това му сториха.

12:17  А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите свидетелствуваше.

12:18  За това го и посрещна народа, защото чуха че сторил това чудо.

12:19  А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.

12:20  И между тези, които възлезваха да се поклонят в праздникът имаше и некои Елини.

12:21  И те дойдоха при Филипа, който бе от Витсаида Галилейска, и молиха му се и казваха: Господине, искаме да видим Исуса.

12:22  Идва Филип и казва на Андрея; Андрей пак и Филип казват на Исуса.

12:23  А Исус им отговори и рече: Дойде часът да се прослави Син Человечески.

12:24  Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси.

12:25  Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свет за вечен живот ще го упази.

12:26  Ако слугува некой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми.

12:27  Сега душата ми е смутена; и що да река? Отче, избави ме от този час? Но за това дойдох на този час.

12:28  Отче, прослави името твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя.

12:29  А народът, които стоеха и чуха това казваха: Гръм е. Други говореха: Ангел му продума.

12:30  Отговори Исус и рече: Този глас не биде за мене, но за вас.

12:31  Сега е съдба на този свет: сега князът на този свет ще бъде изпъден вън.

12:32  И когато бъда аз въздигнат от земята ще привлека всичките при себе си.

12:33  А това говореше като назначаваше от каква смърт имаше да умре.

12:34  Отговори му народът: Ние сме чули от закона че Христос във веки пребъдва; и как казваш ти че Син Человечески требва да бъде въздигнат? Кой е този Син Человечески?

12:35  И рече им Исус: Още малко време виделината е с вас. Ходете докле имате виделина, да ви не настигне тъмнината; а който ходи в тъмнината не знае къде отива.

12:36  Докле имате виделината вервайте във виделината за да сте синове на виделината. Това издума Исус, и отиде та се скри от тех.

12:37  Но ако и да бе сторил толкоз чудеса пред тех, не верваха в него;

12:38  за да се изпълни речта на пророка Исая, който рече: «Господи, кой поверва на нашето проповедване? и мишцата Господня кому се откри?»

12:39  За това не можаха да верват, защото пак Исая рече:

12:40  «Ослепил е очите им, и окаменил сърцата им, с очи да не видят, и със сърдца да не разумеят, та да се не обърнат и ги изцеля.»

12:41  Това рече Исая когато виде славата негова и говори за него.

12:42  Но пак и от князовете мнозина поверваха в него; но поради Фарисеите не изповедваха, за да не бъдат отлъчени от съборището:

12:43  защото възлюбиха славата человеческа повече нежели славата Божия.

12:44  А Исус възгласи и рече: Който верва в мене не верва в мене, но в тогози който ме е проводил.

12:45  И който гледа мене гледа тогози който ме е проводил.

12:46  Аз дойдох виделина на света, за да не остане в тъмнина всеки който верва в мене.

12:47  И ако чуе некой моите думи и не поверва, аз нема да го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

12:48  Който се отмета от мене и не приима моите думи има кой да го съди: словото което говорих, то ще да го съди в последния ден.

12:49  Защото аз от себе си не говорих; но Отец който ме проводи, той ми даде заповед какво да река и що да говоря.

12:50  И знам че неговата заповед е живот вечен. И тъй, това що говоря, както ми е Отец рекъл така говоря.