BulCarigradNT - John - 11

11:1  Имаше некой си болен на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта.

11:2  (А Мария беше тая що бе помазала Господа с миро и отрила бе нозете му с космите си, на която брат й Лазар беше болен.)

11:3  И тъй, проводиха сестрите до него да му кажат: Господи, ето, този когото любиш болен е.

11:4  И като чу Исус рече: Тая болест не е на смърт, но за славата Божия, за да се прослави Син Божий чрез нея.

11:5  А Исус обичаше Марта и сестра й и Лазара.

11:6  И тъй, от как чу че е болен тогаз се бави два дни на това место дето беше.

11:7  Подир това казва на учениците: Да идем пак в Юдея.

11:8  Казват му учениците: Рави, сега искаха Юдеите да те убият с камене, и пак ли там отхождаш?

11:9  Отговори Исус: Не са ли дванадесет часове в денят? Ако ходи некой дене не се препънва, защото гледа виделината на този свет.

11:10  Ако ли ходи некой ноще препънва се, защото виделината не е в него.

11:11  Това рече, и подир туй казва им: Лазар нашият приятел заспа; но да ида да го събудя.

11:12  Рекоха му учениците му: Господи, ако е заспал ще оздравее.

11:13  Но Исус бе рекъл зарад смъртта му; а те мислеха че казва за от сън заспиване.

11:14  Тогаз им рече Исус явно: Лазар умре.

11:15  И заради вас, за да повервате, радвам се че не бех там; но да идем при него.

11:16  А Тома нарицаемий Близнец рече на съучениците: Да идем и ние да умрем с него.

11:17  И тъй като дойде Исус намери го че беше четири дена вече в гроба.

11:18  А Витания беше близу до Ерусалим колкото петнадесет стадии;

11:19  и мнозина от Юдеите беха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

11:20  И Марта, щом чу че иде Исус, посрещна го; а Мария седеше в къщи.

11:21  Тогаз рече Марта Исусу: Господи, ако беше бил ти тука, не би умрел брат ми;

11:22  но и сега зная че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог.

11:23  Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

11:24  Казва му Марта: Знам че ще възкръсне във възкресението в последния ден:

11:25  Рече й Исус: Аз съм възкресението и животът: който верва в мене, и да умре, ще оживее.

11:26  и всеки който е жив и верва в мене, до века нема да умре. Верваш ли това?

11:27  Казва му: Ей, Господи, аз повервах, че ти си Христос, Син Божий, който има да дойде на света.

11:28  И като рече това, отиде и повика скритом сестра си Мария, и рече: Учителът дойде и те вика.

11:29  Тя щом чу стана скоро и отиде при него.

11:30  (Исус не бе дошел още в селото, но беше на местото дето го посрещна Марта).

11:31  А Юдеите които беха с нея в къщи и я утешаваха, като видеха че Мария стана скоро и излезе, отидоха подире й, защото думаха: Отива на гроба да плаче там.

11:32  И като дойде Мария там дето беше Исус та го виде, падна на нозете му и казваше му: Господи, ако беше бил ти тука, немаше да умре брат ми.

11:33  Исус като я виде че плаче, и тези що беха с нея Юдеи че плачат, разтъжи се духом и се смути.

11:34  И рече: Де го турихте? Казват му: Господи, ела и виж.

11:35  Просълзи се Исус.

11:36  И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше!

11:37  А некои от тех рекоха: Не можеше ли този който отвори на слепият очите да направи щото и този да не умре?

11:38  Исус прочее пак като тъжеше в себе си идва на гроба. То беше пещера, и на нея лежеше камик.

11:39  Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен.

11:40  Казва й Исус: Не ти ли казах че ако поверваш ще видиш славата Божия?

11:41  Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша;

11:42  и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да поверват че ти си ме проводил.

11:43  И това като рече, възгласи с голем глас: Лазаре, излез вън.

11:44  И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде.

11:45  Тогаз мнозина от Юдеите които беха дошли при Мария и видеха това що стори Исус поверваха в него.

11:46  А некои от тех отидоха при Фарисеите и казаха им всичко що направи Исус.

11:47  Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави.

11:48  Ако го оставим така, всички ще поверват в него; и ще дойдат Римляните и ще изтребят и местото и народа ни.

11:49  А некой си от тех, на име Каиафа, който беше първосвещеник през тази година, рече им: Вие нищо не знаете;

11:50  нито размишлявате че е подобре нам да умре един человек за народа, а не да загине цел народ.

11:51  И това от себе си го не рече; но понеже беше първосвещеник през оная година пророкува че ще да умре Исус заради народа,

11:52  и не току за народа, но и за да събере на куп разсеяните чада Божии.

11:53  И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият.

11:54  За това Исус не ходеше вече явно между Юдеите, но отиде от там в местото близу до пустинята, в град нарицаем Ефраим, и там живееше с учениците си.

11:55  И наближаваше пасхата на Юдеите; и мнозина от това место възлезоха преди пасхата в Ерусалим да очистят себе си.

11:56  Тогаз търсеха Исуса, и разговаряха се помежду си като стоеха в храма: Как ви се струва? нема ли да дойде на праздника?

11:57  А беха дали заповед и първосвещениците и Фарисеите ако разбере некой де е да извести, за да го уловят.