BulVeren - Habakkuk

Chapter 1

1:1  Наложеното пророчество, което пророк Авакум видя:

1:2  Докога, ГОСПОДИ, ще викам, а Ти няма да чуваш? Викам към Теб: Насилие! – но не спасяваш.

1:3  Защо ме оставяш да виждам беззаконие и гледаш нещастие? И опустошение и насилие има пред мен, и възниква караница и се надига раздор.

1:4  Затова законът е безсилен и правосъдието вечно не излиза към победа, защото безбожният обкръжава праведния и правосъдието излиза изкривено.

1:5  Погледнете между народите и вижте, и се почудете много, защото върша едно дело във вашите дни – няма да повярвате дори да ви се разкаже.

1:6  Защото, ето, Аз надигам халдейците – жесток и необуздан народ, който ходи по земната шир, за да завладее селища, които не са негови.

1:7  Страшен и ужасен е той, правото му и достойнството му излизат от самия него.

1:8  По-бързи от леопарди са конете му и по-свирепи от вълци вечер; конниците му препускат, конниците му идват отдалеч, долитат като орел, който се спуска към храната.

1:9  Те всички идват за насилие, лицата им са устремени напред и той събира пленници като пясък.

1:10  Присмива се на царете и князете са му за присмех; на всяка крепост той се смее, натрупва пръст и я превзема.

1:11  Тогава преминава като вятър и продължава, но ще бъде счетен за виновен – силата му е негов бог.

1:12  Не си ли Ти от начало, ГОСПОДИ, Боже мой, Свети мой! Няма да умрем. ГОСПОДИ, за съд си ги поставил; Силни, за наказание си ги определил.

1:13  Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото, и не можеш да погледнеш нещастие. Защо гледаш на коварните и мълчиш, когато безбожният поглъща по- праведния от него,

1:14  и правиш хората като морските риби, като гадините, които си нямат владетел?

1:15  Той изтегля всички с въдица, влачи ги в мрежата си и ги събира в рибарската си мрежа, затова се радва и се весели.

1:16  Затова жертва на мрежата си и кади на рибарската си мрежа, защото чрез тях делът му е тлъст и ястието му – избрано.

1:17  Дали затова ще изпразни мрежата си и постоянно ще избива народи без милост?

Chapter 2

2:1  На стражата си ще застана и на кулата ще се изправя и ще се взирам, за да видя какво ще ми говори Той и какво да отговоря на укора си.

2:2  И ГОСПОД ми отговори и каза: Напиши видението и го изложи ясно на плочи, за да може да се чете лесно.

2:3  Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже. Ако се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

2:4  Ето, душата му се надигна, не е права в него. А праведният чрез вярата си ще живее.

2:5  Освен това виното е коварно. Горделивият човек не стои мирен, той разширява желанието си като Шеол и като смъртта не се насища, и трупа при себе си всичките народи, и събира при себе си всичките племена.

2:6  Няма ли всички тези да надигнат притча против него, подигравателна песен в гатанки за него, като кажат: Горко на онзи, който умножава каквото не е негово – докога? – и се товари със залози!

2:7  Няма ли да станат внезапно онези, които те хапят, и да се надигнат онези, които ще те разтреперят? И ти ще им станеш плячка.

2:8  Понеже ти обра много народи, всички останали от племената ще те оберат заради кръвта на хората и насилието над земята, над града и над всичките му жители.

2:9  Горко на онзи, който придобива със зло неправедна печалба за дома си, за да постави гнездото си нависоко, за да се избави от ръката на бедствието!

2:10  Ти си замислил срам за дома си, като си изтребил много народи и си съгрешил против душата си.

2:11  Защото камък от стената ще извика и греда от гредореда ще му отговори.

2:12  Горко на онзи, който гради град с кръв и утвърждава град с беззаконие!

2:13  Ето, не е ли от ГОСПОДА на Войнствата, че племената се трудят за огъня и народите се мъчат за суета?

2:14  Защото земята ще бъде пълна с познаването на славата на ГОСПОДА, както водите покриват морето.

2:15  Горко на онзи, който напива ближния си – на теб, който примесваш злобата си и ги опиваш, за да гледаш голотата им!

2:16  Наситил си се със срам вместо слава; пий и ти, и нека се открие краекожието ти! Чашата на десницата ГОСПОДНА ще се обърне към теб и гнусно безчестие ще покрие славата ти.

2:17  Защото насилието над Ливан ще те покрие и изтребването на уплашените животни заради кръвта на хората и насилието над земята, над града и всичките му жители.

2:18  Какво ползва изваяният идол, че го е изваял майсторът му? Или изленият идол, учител на лъжата, че който го е изработил, се уповава на изработката си, да прави неми идоли?

2:19  Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! – и на немия камък: Стани! Той ли ще го научи? Ето, той е обкован със злато и сребро и никакво дихание няма в него.

2:20  А ГОСПОД е в светия Си храм – мълчи пред Него, цяла земьо!

Chapter 3

3:1  Молитва на пророк Авакум, по шигионот.

3:2  ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се убоях. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта.

3:3  Бог идва от Теман и Светият – от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небесата и земята се изпълни с прославата Му.

3:4  Сиянието Му е като светлината, лъчи излизат от ръката Му и там е скривалището на силата Му.

3:5  Пред Него ходи мор и язва излиза след Него.

3:6  Той застана и разклати земята, погледна и разтрепери народите; и вечните планини се разпаднаха, древните хълмове се приведоха. Пътищата Му са вечни.

3:7  Видях шатрите на Етиопия под скръб, треперят завесите на мадиамската земя.

3:8  Против реките ли се разяри ГОСПОД? Против реките ли беше гневът Ти, против морето ли беше яростта ти, че си възседнал на конете Си, на победоносните Си колесници?

3:9  Открит, оголен е лъкът Ти, пръчките на наказанието са заклети според словото Ти. (Села.) Ти проряза земята с реки.

3:10  Видяха Те планините и се убояха, водният потоп нахлу, бездната нададе гласа си, вдигна нависоко ръцете си.

3:11  Слънцето и луната застанаха в жилището си при светлината на Твоите летящи стрели, при сиянието на Твоето святкащо копие.

3:12  С негодувание крачиш по земята, с гняв вършееш народите.

3:13  Излязъл си за спасение на народа Си, за спасение на помазаника Си. Разбил си главата от дома на безбожието, открил си основите до шията. (Села.)

3:14  Пронизал си със собствените му копия главата на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разпръснат и радостта им беше като да изядат скришно сиромаха.

3:15  Преминал си през морето с конете Си, пенещите се големи води.

3:16  Чух, и вътрешностите ми се разтресоха, устните ми трепереха от гласа, гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих, защото трябва да чакам скръбния ден, когато се изкачи против народа онзи, който ще ни нападне.

3:17  И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите,

3:18  аз пак ще се радвам в ГОСПОДА, ще се веселя в Бога на спасението си.

3:19  Господ БОГ е силата ми; Той прави краката ми като на елените и ми дава да ходя по височините си. За първия певец, на моите струнни инструменти.