BulVeren - Matthew - 22

22:1  И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

22:2  Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си.

22:3  Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.

22:4  Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата!

22:5  Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си;

22:6  а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

22:7  А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

22:8  Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

22:9  Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба.

22:10  И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости.

22:11  А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

22:12  И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

22:13  Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

22:14  Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани.

22:15  Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

22:16  И пратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората.

22:17  Затова ни кажи: Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не?

22:18  А Иисус разбра лукавството им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?

22:19  Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.

22:20  И Той им каза: Чий е този образ и надпис?

22:21  Отговориха Му: На императора. Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.

22:22  Като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.

22:23  В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като казаха:

22:24  Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

22:25  А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря, и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

22:26  също и вторият, и третият – до седмия.

22:27  А след всички умря и жената.

22:28  И така, при възкресението на кого от седемте ще бъде жена? Защото те всичките я имаха.

22:29  А Иисус в отговор им каза: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.

22:30  Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като (Божии) ангели на небето.

22:31  А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което ви е говорено от Бога, който казва:

22:32  „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

22:33  И множествата, които чуха това, се чудеха на учението Му.

22:34  А фарисеите, като чуха, че накарал садукеите да замълчат, се събраха заедно.

22:35  И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос:

22:36  Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

22:37  А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“

22:38  Това е най-голямата и първа заповед.

22:39  А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“

22:40  На тези две заповеди висят целият закон и пророците.

22:41  И когато бяха събрани фарисеите, Иисус ги попита и каза:

22:42  Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Отговориха Му: Давидов.

22:43  Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

22:44  „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти“?

22:45  И така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той е негов Син?

22:46  И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.