BulVeren - Job - 31

31:1  С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

31:2  Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

31:3  Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

31:4  Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

31:5  Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

31:6  нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

31:7  Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

31:8  тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

31:9  Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

31:10  тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея –

31:11  защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

31:12  защото това е огън, що до Авадон пояжда – изкоренил би всичките ми плодове.

31:13  Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

31:14  какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

31:15  Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

31:16  Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

31:17  или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло –

31:18  но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си –

31:19  ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

31:20  ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

31:21  ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

31:22  то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

31:23  Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

31:24  Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! –

31:25  ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

31:26  ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

31:27  и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

31:28  това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

31:29  Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети –

31:30  дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва!

31:31  Ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му?

31:32  Чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника.

31:33  Ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

31:34  понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата –

31:35  о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми! О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

31:36  Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

31:37  бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

31:38  Ако нивата ми вика против мен и браздите ѝ заедно плачат,

31:39  ако съм изял плода ѝ без заплата или съм извадил душата на стопаните ѝ;

31:40  тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.