BulCarigradNT - Luke - 12

12:1  Между това като се събраха много тисящи народ, толкоз щото едни други се тъпчеха, начна да говори на учениците си: Най-първо пазете себе си от кваса Фарисейски, който е лицемерие.

12:2  Защото нема нищо покрито, което да се не открие, и тайно което да се не узнае.

12:3  За това, колкото говорихте в тъмнина, на видело ще се чуе; и каквото сте казали на ухо в скришните стаи, от горе на покрива ще се проповеда.

12:4  А на вас моите приятели казвам: Не бойте се от тези които убиват телото, и които след това не могат повече нищо да направят.

12:5  Но ще ви обадя от кого да се боите; Бойте се от оногоз който след убиването има власт да хвърли в пъкъла. Ей, казвам ви, от него да се боите.

12:6  Не се ли продават пет врабчета за два асария? и ни едно от тех не е забравено пред Бога;

12:7  но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри.

12:8  И пак ви казвам че всеки който ме изповеда пред человеците, и Син Человечески ще го изповеда пред ангелите Божии;

12:9  а който се отрече от мене пред человеците, отречен ще бъде пред ангелите Божии.

12:10  И всеки който би казал реч против Сина Человеческаго, ще му се прости: но който рече хула против Духа Светаго, нема да му се прости.

12:11  И кога ви приведат на съборищата и пред началствата и властите, недейте се грижи как или какво ще се отговорите, или какво ще речете;

12:12  Защото Дух Светий ще ви научи в истия час що требва да речете.

12:13  И рече му некой си от народа: Учителю, речи на брата ми да раздели с мене наследието.

12:14  А той му рече: Человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас?

12:15  И рече им: Гледайте и пазете се от любостяжанието; защото ако има некой премного, животът му не се състои от имота му.

12:16  И рече им притча, и казваше: На некой си богат человек нивята му дадоха много плод.

12:17  И мислеше си в себе си и думаше: Що да сторя? защото немам де да събера плодовете си.

12:18  И рече: Това ще да сторя: да събера житниците си, и да съградя по-големи, и да събера там всичките си жита и имота си;

12:19  и да река на душата си: Душо, имаш много пригоди вложени за много години; почивай, яж, пий и весели се.

12:20  А Бог му рече: Безумне! тази нощ ще ти изискат душата; а това що си приготвил кому ще бъде?

12:21  Така бива на тогози който събира за себе си, и не богатее в Бога.

12:22  Рече пак на учениците си: За това ви казвам: Недейте се грижи за животът си що да ядете, нито за телото си що да облечете.

12:23  Животът е по-драгоценен от храната, и телото от облеклото.

12:24  Разсмотрете враните че не сеят нито жънат: те немат нито съкровища нито житници, и Бог ги храни: колко повече сте вие по-добри от птиците?

12:25  И кой от вас с грижене може да приложи на възрастта си един лакът?

12:26  И тъй, ако най-малко нещо не можете, защо се грижите за друго?

12:27  Разсмотрете криновете как растат: не се трудят нито предат; но казвам ви че нито Соломон във всичката си слава се облече както един от тех.

12:28  И ако тревата, която днес я има на полето, и утре я хвърлят в пещ, Бог я така облича, колко повече вас, маловерци?

12:29  И вие недейте търси какво ще ядете или какво ще пиете; и недейте се обезпокоява;

12:30  защото всичко това търсят езичниците на света; а Отец ваш знае че това ви требва.

12:31  Но търсете царството Божие, и това всичко ще ви се приложи.

12:32  Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

12:33  Продайте имота си и дайте милостиня: направете си кесии които не овехтеват, съкровище на небеса което не оскудева, дето крадец не приближава, нито молец разтлева.

12:34  Защото дето е съкровището ваше, там ще бъде и сърцето ваше.

12:35  Да бъдат чреслата ви опасани, и светилниците ви запалени;

12:36  и вие бъдете подобни на человеци които чакат господаря си кога ще се върне от свадбата, да му отворят тоз час щом дойде и похлопа.

12:37  Блажени тези раби които, кога дойде господарът им, ги намери будни: истина ви казвам че ще се опаше, и ще ги тури да седнат на трапезата, и ще мине да им послугува.

12:38  И ако дойде във втората стража, или в третата стража дойде, и ги намери така, блажени са онези раби.

12:39  И това още знайте, че ако би знаял стопанинът на къщата в кой час ще дойде крадецът, буден би стоял и не би оставил да му подкопаят къщата.

12:40  Бъдете прочее и вие готови; защото в който час не мислите Син Человеческий ще дойде.

12:41  Тогаз Петър му рече: Господи, нам ли казваш тази притча, или на всичките?

12:42  И Господ рече: Кой е прочее онзи верен и благоразумен домостроител, когото господарят ще постави над слугите си да дава на време всекиму определената храна?

12:43  Блажен този раб когото би намерил господарът му, кога си дойде, че прави така.

12:44  Истина ви казвам че ще го постави над всичкото си имане.

12:45  Ако ли рече онзи раб в сърцето си: Господарът ми ще окъснее да си дойде; и начене да бие ратаите и ратайкините, и да яде и да пие и да се опива,

12:46  ще дойде господарът на онзи раб, в ден в който не му се надее, и в час в който не знае, и ще го разсече, и неговата част ще положи с неверните.

12:47  И онзи раб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит.

12:48  А онзи който не е знаял и е сторил нещо достойно за бой, малко бит ще бъде. И всекиму комуто е много дадено, много ще и да се поиска от него; и комуто са много въверили, повече и ще изискат от него.

12:49  Огън дойдох да туря на земята; и какво искам, ако се е вече запалил?

12:50  Но имам кръщение да се кръстя; и колко се утеснявам докле да се извърши!

12:51  Мислите ли че дойдох да дам мир на земята? Не, казвам ви, но разделение.

12:52  Защото от нине петима в една къща разделени ще бъдат, тримата върху двамата и двамата върху тримата.

12:53  Ще да се разделят баща против сина, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против невеста, и невеста против свекърва.

12:54  Казваше още на народа: Кога видите облак който се възвися от запад, тоз час казвате: Дъжд ще вали; и така бива.

12:55  И кога юг вее, казвате: Ще стане горещина; и става.

12:56  Лицемери! лицето на земята и на небето умеете да разпознавате, а това време как да не разпознавате

12:57  А защо и по само себе си не съдите праведното?

12:58  Когато отхождаш с противника си при княза, в пътя постарай се да се отървеш от него, да не би те завлекъл до съдника, и съдникът те предаде на слугата, и слугата те тури в тъмница.

12:59  Казвам ти: Нема да излезеш от там докле не отдадеш и най-последното банче.