BulCarigradNT - Luke - 22

22:1  И наближаваше праздникът на безквасните хлебове, който се казва Пасха.

22:2  И първосвещениците и книжниците търсеха как да го убият; защото се бояха от народа.

22:3  И влезе Сатана в Юда, който се казваше Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

22:4  и отиде и наговори се с първосвещениците и войводите как да им го предаде.

22:5  И възрадваха се те, и нагласиха се да му дадат сребро.

22:6  И даде обещание, и търсеше сгодно време да им го предаде без народа.

22:7  Дойде же денът на безквасните в който требваше да жертвуват пасхата.

22:8  И проводи Петра и Иоана, и рече: Идете и пригответе ни да ядем пасхата.

22:9  А те му рекоха: Де искаш да приготвим?

22:10  А той им рече: Ето, щом влезете в града ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода: идете след него в дома в който влезе,

22:11  и речете на стопанина на къщата: Учителът казва на тебе: Де е гостинната стая в която наедно с учениците си ще ям пасхата?

22:12  И той ще ви посочи горница голема постлана: там пригответе.

22:13  И като отидоха намериха както им рече: и приготвиха пасхата.

22:14  И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него.

22:15  И рече им: С желание пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си;

22:16  защото ви казвам че нема да ям вече от нея, докле се не изпълни в царството Божие.

22:17  И като взе чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

22:18  защото ви казвам че нема да пия от плода на лозата докато не дойде царството Божие.

22:19  И взе хлеб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е телото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание.

22:20  Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива.

22:21  Но, ето, ръката на тогоз който ме предава с мене е на трапезата.

22:22  И Син Человечески отхожда според както е определено; но горко на тогоз человека чрез когото се предава!

22:23  И те наченаха да разискват помежду си кой ли от тех ще е този който ще стори това.

22:24  Стана още и препирня помежду им кого от тех ще имат за по-голем.

22:25  А той им рече: Царете на народите господаруват над тех, и тези които ги владеят наричат се благодетели.

22:26  А вие не така; но най-големият изпомежду ви да бъде както най-малкия, който началствува, както оногоз който слугува.

22:27  Защото кой е по-голем, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува.

22:28  А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти.

22:29  За това аз вам завещавам царство както Отец ми завеща на мене;

22:30  за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да садите дванадесетте племена Израилеви.

22:31  И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито;

22:32  но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вера; и ти когато се обърнеш утвърди братята си.

22:33  И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида.

22:34  А той му рече: Казвам ти, Петре: Петелът днес нема да попее преди да се отречеш ти триж че ме не познаваш.

22:35  И рече им: Когато ви пратих без кесия, без тържик, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те рекоха: От нищо.

22:36  Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който нема, нека продаде дрехата си и нека купи нож;

22:37  защото ви казвам че още и това писаното требва да се изпълни на мене: «И с беззаконните се счете,» защото писаните за мене вземат край.

22:38  И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са.

22:39  И излезе та отиде по обичай на гората Елеонска; отидоха след него и учениците му.

22:40  И като дойде на местото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение.

22:41  И той се отлъчи от тех колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се,

22:42  и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде.

22:43  И яви му се ангел от небето та го укрепяваше.

22:44  И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята.

22:45  И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб;

22:46  и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение.

22:47  И когато още говореше той, ето народ, и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше напред тех, и приближи при Исуса да го целуне.

22:48  А Исус му рече: Юдо, с целуване ли предаваш Сина Человеческаго?

22:49  И тези които беха с Исуса, като видеха това що имаше да стане, рекоха му: Господи, да ударим ли с ножа?

22:50  И един от тех удари първосвещениковия раб и отреза му десното ухо.

22:51  А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допре се до ухото му и го изцели.

22:52  И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що беха дошли върх него: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи?

22:53  Всеки ден бех с вас в храма, и не прострехте ръце на мене. Но това е вашият час и властта на тъмнината.

22:54  И като го хванаха, заведоха го, и въведоха го в дома на първосвещеника. А Петър идеше след него от далеч.

22:55  И наклали беха огън насред двора та беха наседали; и Петър седеше между тех.

22:56  И вижда го една слугиня че седи до огъня, вгледа се в него, и рече: И този беше с него.

22:57  А той се отрече от него и рече: Жено, не го зная.

22:58  И след малко друг един го виде и рече: И ти си от тех. А Петър рече: Человече, не съм.

22:59  И като се мина до един час, друг некой потвърдяваше и казваше: Наистина и този беше с него; защото е Галилеянин.

22:60  А Петър рече: Человече, не зная що казваш; и тоз час още като говореше той, петелът попе.

22:61  И обърна се Господ та погледна Петра; и смисли Петър речта Господня що му рече че: Преди да пее петелът ще се отречеш от мене триж.

22:62  И излезе Петър вън и плака горко.

22:63  И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха.

22:64  И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари?

22:65  И други много хули казваха върх него.

22:66  И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си,

22:67  и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, нема да повервате;

22:68  а ако ви питам, не ще ми отговорите, нито ще ме пуснете.

22:69  От нине Син Человечески ще бъде седещ отдесно на силата Божия

22:70  И всичките рекоха: Ти прочее Син Божий ли си? А той им рече: Вие казвате право че съм аз. Божия.

22:71  А те рекоха: Що ни требва още свидетелство? защото ние сами чухме от устата му.