BulVeren - Genesis - 24

24:1  А когато Авраам беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД беше благословил Авраам във всичко,

24:2  Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми,

24:3  и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

24:4  а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак!

24:5  А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?

24:6  Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там!

24:7  ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми.

24:8  Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там!

24:9  Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.

24:10  И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в града на Нахор.

24:11  И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

24:12  Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам!

24:13  Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода.

24:14  Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! – и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! – то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От това ще позная, че си оказал милост на господаря ми.

24:15  Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си.

24:16  Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

24:17  А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!

24:18  А тя каза: Пий, господарю мой! – и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.

24:19  И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.

24:20  И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.

24:21  А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.

24:22  И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:

24:23  Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24:24  А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.

24:25  Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване.

24:26  Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА.

24:27  И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на братята на господаря ми!

24:28  А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си.

24:29  А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора.

24:30  Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. – той отиде при човека. И ето, той стоеше при камилите до извора.

24:31  И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите.

24:32  И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с него.

24:33  И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай!

24:34  Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.

24:35  ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета.

24:36  И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.

24:37  И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея,

24:38  а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.

24:39  И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен.

24:40  Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

24:41  Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

24:42  И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя,

24:43  ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! –

24:44  и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! – тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми.

24:45  Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз ѝ казах: Дай ми да пия.

24:46  И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите.

24:47  Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа ѝ и гривните на ръцете ѝ,

24:48  и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата на господаря ми.

24:49  И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво.

24:50  А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.

24:51  Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил.

24:52  Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земята.

24:53  И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.

24:54  После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми.

24:55  А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде!

24:56  Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.

24:57  А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже.

24:58  И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам.

24:59  И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и слугата на Авраам с мъжете му.

24:60  И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си!

24:61  И Ревека и слугините ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.

24:62  А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя.

24:63  И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили.

24:64  И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата.

24:65  И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

24:66  И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.

24:67  Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.